To all foreign readers: Apologies for the lack of English version.At present,this is an article aimed at the Bulgarian public.
Предлог
Може би някои от вас ме знаят като играча от канала с шаути който тук-таме предлага заеми! Който е имал вземане-даване с мен си има бегла представа що за човек съм а който не ме е мяркал – ами да знае че предлагам заеми! До тук с евтината реклама. Честно казано, дори и без наличието на конкурс, аз имах евентуалното намерение да напиша българската история под формата на разказ който се доближава възможно най-близо до реалните факти(и покрива възможно най-много събития ). За много от вас тези събития са буквално пресни след като покриват случки в играта от последните два месеца и половина но целта е да събера всичко което един играч регистрирал се днес или утре може да прочете за да влезе в час в нещата каквито изглеждат сега. Имената на държавите не са изписани със „с” отпред(напр. сБългария,сПолша и т.н.) тъй като ако някой дори бегло си помисли че нещо от тук се отнася за истинските държави, той/тя има сериозен проблем с чувството за реялност.Сигурен съм че може да има пропуснати по-интересни случки или персонажи които са били важни за развитието на страната за което се извинявам но е трудно и непрактично(а за читателя може би и скучно ) да се включи абсолютно всичко и с подробности ала „Война и мир”. В този ред на мисли събитията са представени по възможно най-неутралният начин дори и при наличието на мое собствено мнение и пристрастие по определени въпроси защото би било глупаво да се гледа на свършени факти с негативизъм или да се разбуждат стари спорове при определени ситуации. Първоначалното ми намерение бе такава статия да излезе по-късно (например в ден 150-200 от играта ) когато минават повече правителства и играта като цяло навлезе в по-зрял стадий. Работата е там обаче че конкурса предлага 10 злато награда а това не е малко в света на лихварите!
Част Първа – Сърбите хакнати!
Статистиката е нещо интересно за който има търпение да се занимава с нея. Наглед сухи факти могат да ни сигнализират за това как определени явления около нас се развиват и тези сигнали може да са нещо много различно от това което човек може да подозира от собствени наблюдения. Данните показват че България е номер 1 в еСим. Тя показва че има страни които са били близо зад нас или дори са ни надминавали по брой на граждани но дори и в тези времена когато песимистите излизат да предричат началото на края на българската хегемония, статистиката показва че средният литовец,сърбин или поляк има доста гири да вдига за да се мери със средният българин. Опира ли обаче всичко до бутона за трениране? Има ли място за тактика в тази игра така че количеството на хората и тяхната сила да не е единствения критерий за мощ и, дори да е, то тогава добрата организация да се прояви като катализатор за по-добро развитие?
По правило, хората виждат началото на всичко като най-трудната фаза. Аз бях тук в началото и думата „трудно” някак си не върви в описанието на това което българите изживяхме тогава защото ние влязохме в сима със гръм и трясък и думата „хаос” приляга повече. Напливът на български играчи от други подобни игри бе толкова сериозен че организирането на бейби бумове се виждаше като ненужна мярка за тогава. Нашето начало ще се запомни със обявяването на една от първите(ако не и първата ) войни в еСим света още от
ден 1 (срещу Сърбия ). Инициатор на тази иначе странна за времето си маневра бе първият президент на България – hackera88 който става такъв поради ранната си регистрация в играта тък като президентските избори не могат да бъдат опция на този етап. През
ден 2-ри се създава българската армия като институция и за първи министър на войната е назначен Master_of_Gods но дори и за този период от няколко месеца армията ще претърпи толкова реформи че единственото запазено нещо от тогава до днес е аватарът. Дали заради численото превъзходство на българската армия или слабата организация сред сърбите, инвазията е безспорен военен успех и регионите им падат един по един без особенно съпротива. Според кратък анализ от
ден 4-ти на един от конгресмените по онова време – Mutaka, сърбите са можели да ни надиграят тактически в първата битка (Шумадия ) където ние се престараваме в първите два рунда при което ги оставяме да вземат следващите четири но все пак България успява да натделее.Военният успех обаче не се превръща в политически и Hackera88 не успява да остане на поста си до края на сръбската кампания. Въпреки че лесно оцелява един импийч, стартиран от master_speed(самият той обаче гласувал с „против” ), мандата на hackera88 завършва със втори, малко преди завземането на Белград.
Така от
ден 4-ти, цялостното превземане на Сърбия,редом с успешното потушаване на сръбското въстаниевъв Войводина става под надзора на Eran който поема отговорноста на авария но в негов стил се заема със изграждането на цялостен ред и стабилни държавни институции. Понеже държавните оргове все още не са въведени по това време, неговият личен акаунт се използва с тази роля. Той се заема и с мерки за по-голяма организация в армията, задържане на стабилен курс между лева и златото, както и икономическа рамка базирана на пазарната икономика където ролята на държавата в бизнеса е оскъдна. Дали обаче заради естеството на играта, базирано около военните конфликти, интересните новости са свързани с външната политика. Първо, редом с Гърция, България започва военната си кампания срещу Турция която бива превзета за броени дни. По-интересното обаче е създаването на съюза A41 (All for one) около
ден 7-ми където, ден по-късно, ключовата роля на България е официялно потвърдена с назначаването на Eran като негов главнокомандващ и Garabeda като генерален секретар. Редом с това, президента успява да постигне добра за българската икономика уговорка със Сърбия за репарации от 50 злато, запазване на регионите им с ресурси и ненападение в замяна на освобождаването на останалите им четири региона.
До
ден 14-ти от играта, държавният орг е вече факт а val4o е заменен като министър на войната от по-активния TodorTotev. На този етап, България започва да заприличва на империя, взимайки житният регион на Украйна. Тук е мястото да се спомене че Полша,подобно на България и Литва, е в челните места на играта и са с летящ старт, анексирайки цяла Русия. От тогава започват по-активни дипломатически отношения с Русия като български играчи правят десант с цел да се освободят региони като Москва и Сибир където със сериозни щети се отличават имена като Krumbgf, Stoich (който горе-долу в този период става мод в играта а иначе като гражданин е вероятно най-заможният в страната ),Mutaka, dr love и други. Западна Украйна в този си смисъл се явява стратегически важен регион в ролята си на коридор за към Полша и централна Европа като цяло а след неговото завземане е обявено примирие с украинците. Разбира се, страна като нашата не би могла междувременно да стои без война и следващата посока на експанзията е в посока на Coastal Plain (Израел ) където взимаме региона им за желязо под наем.
Част Втора – Гарабеда като герой от „24”
Ден 17-ти ни заварва с нова рокада на върха на власта. Поради здравословни проблеми които правят президентските му задължения невъзможни, Eran се одтегля и неговото място евентуално се заема от Garabeda който за броени дни е в разногласия с Todor Totev относно редица неща свързани със военните тактики, финансирането на военни и други, кулминиращ в неуспешен опит за импийчмънт. Детайлите относно тези разногласия,както и кой крив кой прав, обаче не са цел на този анализ така ще отворя скоба по отношение на партиите в България. Интересен факт от това време по отношение на Гарабеда е че, в
ден 18-ти, той се пада основоположник на третата българска партия – V.I.P. (V.ery I.mportant P.arty). Така, редом с Bulgarian Party(която се води първа ) и Таралежче на Samuel Carver, партийният политически живот започва да се поляризира и да добива вида който е познат на всеки играч сега. Връщайки се на действащото правителство, в
ден 20-ти Garabeda анонсира нов кабинет където TodorTotev, като подал си оставката, е заменен с нов министър на войната в лицето на denaro (командир на един от отрядите в БА ) а AUDAN става външен министър.
Въпреки вътрешните неуредици, военната ситуация си остава турбулентна за България. В един ден (
21-ви от началото на играта ), страната загубва Мармара при турско възтание и западна Украйна в битка срещу Полша. Последната останава паметна с епичните за времето си 37 хиляди щета, нанесени от президента срещу грешната страна които спечелват последния рунд за поляците. Щетите за грешните страни не са рядкост а в частност свидетелите на управлението на Garabeda знаят че той изкарваше много време в играта, в различни периоди от деня, с цел да координира военните действия и такъв стрес може да бъде предпоставка за грешки. Турският регион обаче е върнат буквално дни след това и остава в пределите на България до ден днешен.
Ден по-късно Иран решават че могат да се намесят в Израел с нападение на Юдея и Самария. Първоначалната реакция от българска страна е за недиректна военна намеса в израелските битки но евентуално Иран, който иначе си е обявен за враг, е задължен да се брани на собствена земя. Погледнато в ретроспекция, решението на иранците се оказва странно но далеч не е лишено от логика тъй като България е вече във война с Полша което прави дирижирането на щета от българското командване трудна задача. Все пак обаче, Иран бива спрян, западна Украйна е върната а самата Полша (поне за кратко ) е напълно превзета и дефакто поделена между България и Литва. Макар и далеч от пълен списък, примери за играчи проявили се в тази тежка война са dedo Gaz, Wallace и Asparuh Petrov (Западна Украйна ); AtilaBG, Tonev9 и Motun (Мазовия ); Only m3, Ivan Tonchev и TheDon (Малка Полша ).
Част 3 и 4 следват!
Previous article:
Serbian U-turn: What now? (14 years ago)
Next article:
История на сБългария от ден 1 до днес (Трета и четвърта част) (14 years ago)