Article
През 1986 г. Силвио Берлускони купува Милан. Ставайки новият президент, Белускони спасява отбора от фалит. Влагайки много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база — Миланело, Милан отново става световноизвестен отбор. Отборът е подсилен с играчи като Коломбо, Анчелоти, Донадони, Масаро, Гали и холандското трио Ван Бастен, Гулит и Рийкард. Заменяйки легендата Лидхолм и назначавайки на треньорския пост неизвестният тогава Ариго Саки, Белускони прави важна стъпка в изграждането на страховития Милан.
През 1989 година Милан стига до финала на Шампионската лига и с два гола на Ван Бастен и Гулит побеждава Стяуа Букурещ. След няколко месеца идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2-1, след което следва и победа над Меделин с 1-0 в спор за Междуконтиненталната купа. Историята се повторя и през 1990, когато с гол на Рийкард, Милан печели Шампионската лига с 1-0 срещу Бенфика. Също така „Росонерите“ печелят Суперкупата на Италия срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3-0. Ван Бастен и Рийкаард са обявени за играчи на годината и са специално наградени.
През сезон 1991-92 Милан вече има нов треньор, докато Саки става треньор на националния отбор. През своя първи сезон Фабио Капело става шампион на Италия без да загуби нито един мач. Отборът постига историческа серия без загуби, която продължава 58 мача. Така Милан завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Този период се свързва с нови имена в редиците на клуба: Папен, Роси, Еранио, Бобан, Савичевич, Десаи и Панучи. Идва 1993, когато Франк Рийкард напуска отбора от Милан и се връща в Аякс. През 1994 червено-черните печелят 14-то си Скудето и 5-та Купа на Европейските Шампиони разбивайки Барселона с 4-0 в редиците си с Христо Стоичков. Това е невероятен резултат за отбор упрекван, че играе защитен футбол. Милан също така печели Европейската Суперкупа побеждавайки Арсенал с 2-0.
През 1996 г. 15-та титла на Италия вече е реалност.
Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където води Реал, а на негово място идва Оскар Табарез. Само за няколко месеца Табарез е заменен от Ариго Саки, който бе заменен през 1998 г. от Капело. Грандиозният Милан е към края си след отказването на Барези и Тасоти. В този период отново се закупуват „големи звезди“ с надежда за успехи.
Президентът решава да направи важна стъпка в историята на клуба и назначава за треньор направилият чудеса с отбора на Удинезе Алберто Дзакерони. Също така закупуването на тарана Оливер Бирхоф и на защитника Хелвег изиграват важна роля в съставянето на боеспособен отбор. 1999 г. се оказва много успешна за Росонерите като се има предвид периода от няколко годишна суша. С една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успя да стигне и изпревари Лацио и така се стигна до 16-та титла на Италия. Така Алберто Дзакерони се присъединява към Нерео Роко, Ариго Саки и Фабио Капело спечелвайки титлата на страната още в първата си година начело на клуба. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена е прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен през 2001 от Чезаре Малдини и Мауро Тасоти.
За сезон 2001/02 начело на клуба застава турският треньор Фатих Терим, но само след няколко месеца той е уволнен и на неговия пост застава Карло Анчелоти. Тежки и многобройни контузии на основни играчи като Руй Коща, Шевченко, Малдини, Индзаги, Албертини и Амброзини направиха старта на Анчелоти много труден.
Сезон 2002/03 се свързва с много значими трансфери. На Сан Сиро пристигат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Сеедорф. След успешно участие в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Милан започват сезона със стил. Росонерите доминират по невероятен начин и в Калчото и в Шампионската лига благодарение на звезди като: Индзаги, Сеедорф, Дида, Пирло. Паоло Малдини и Алесандро Костакурта заздравиха защитата. По един блестящ начин с красива и ефектна игра червено-черните стигат до фазата на директните елиминации в Шампионската лига, където се изправят срещу младия отбор на Аякс. След 0-0 в Амстердам двубоя реванш на Сан Сиро се очаква с голям интерес. Навярно подценили мача момчетата на Карло Анчелоти са притиснати до стената и в 93-та се стига до 3-2. На полуфинала противник е вечният враг — Интер. След две ремита 0-0 и 1-1 Росонерите стигат до финала благодарение на гол на чужд терен отбелязан от Шевченко. Финалът в Манчестър срещу отколешния им противник Ювентус се оказва много интересен, въпреки че резултатът в редовното време е 0-0. Стига се до продължения, където отново никой не успява да отбележи и така спорът трябва да се реши с дузпи. Шевченко вкарва решаващата дузпа и така Милан вдига шестата си купа на европейските шампиони. Освен това Росонерите завоюват още една купа на Италия, след като побеждават Рома на финала с 4-1 в първия мач.
Сезон 2003/04 започва със спечелването на още една европейска купа. След победа с 1-0 над Порто в битката за Суперкупата на Европа Милан прибавя и този трофей във витрината си. Отново Шевченко е човекът, който е разликата между двата отбора. Талантът на Шевченко не остава незабелязан и той печели Златната топка през 2004 г. Революционна стъпка е привличането на младата бразилска звезда Кака. Бразилецът е брилянтен и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Депортиво детронира Европейския клубен шампион и така Анчелоти не успя да защити титлата, която завоюва. На 25.05.2005 г. Милан се изправя на отново на финала на Шампионската лига, но този път в Турция на стадион “Ататюрк” срещу Английския гранд Ливърпул в борба за 7 Титла на европейските шампиони, но тази мечта не става реалност след като е пропиляна преднина от 3 чисти гола след първите 45 минути. Малдини и Креспо на 2 пъти довеждат резултата до 3-0, което може би накара футболистите на Карло Анчелоти да подценят своя противник и така бляскавият Ливърпул доведе резултата до 3-3. Стига се до продължения, където Шевченко имаше много изгодно положение в 117 минута, но за съжаление не успява да запази хладнокръвие и Дудек го надиграва. Така се стига до дузпите, най-напред Серджинъо изкара високо над вратата след него и Андреа Пирло не успя да реализира. Решаващата дузпа е пропусната от Шевченко и така Ливърпул триумфира с купата.
Следващият сезон 2005/2006 се оказа отново „сух“. Росонерите за втора поредна година остават без титла. Палермо се оказва камъчето, което обърна колата на Анчелоти и неговите футболисти по пътя им към спечелването на Купата на Италия. В Шампионската лига Милан се представят доста добре. Почти никой не ги слага в сметките имайки предвид средната възраст в състава, но Росонерите достигат до полуфинала по един невероятен начин. Отстранявайки Байерн с победа с 4:1 на “Сан Сиро”, последва отстраняване на Лион с 3:1 отново на “Сан Сиро”. Тогава дойде и полуфинала, където червено-черните се изправят срещу бъдещия Европейски Шампион Барселона. Минимална загуба в Милано намалява значително шансовете на Карло Анчелоти да доведе отбора си до финала в Париж. Така след две седмици “каталунците” посрещнаха Шевченко, Кака, Гатузо с доста голямо самочувствие. В един доста драматичен мач, в който не липсваше нищо освен голове Барса и Милан завършват 0:0 и така бившият отбор на Христо Стоичков стигна до финала, където се изправя срещу Арсенал. Главното действащо лице в този мач се оказва съдията Маркус Мерк, който по най-нелеп начин “удари едно рамо” на домакините като отменя гол с глава на Андрий Шевченко. След дълги разследвания УЕФА потвърждават, че голът е редовен и така Маркус Мерк е наказан да не свири мачове на Италия и Украйна на Мондиала в Германия през 2006 г. В Калчото нещата се повтярят от предходната година. Милан отново остава на второ място спечелвайки 88 точки.
През лятото на 2006-та отборът на Милан отново е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. От цялата тази история най-ощетени остават шампионите Ювентус. Те са изпратени в Серия "Б", като последните две титли им бяха отнети. На Милан бяха отнети точки, които автоматично отредиха на отбора трето място и така за шампион за изминалия сезон бе обявен Интер. Доста солидна глоба и наказание да започне с минус осем точки бяха наказанията за отбора на Силвио Берлускони. Също така Росонерите трябваше да започнат борбата в лигата от третия предварителен кръг. Там те се изправиха срещу Цървена Звезда. Карлето успя да надъха своите момчета и те победиха и влезнаха в групите.В първенството, Милан започна доста добре, но това бе само първите кръгове. От там нататък дяволите от Милано започнаха да трупат равенство след равенство и започнаха да показват доста слаби игри. Стигна се до момент, в който Анчелоти бе пред уволнение, защото Милан се подвизаваше в долната половина на класирането. В общи линии сезонът бе доста слаб, но дойде и зимният трансферен прозорец, в който на "Сан Сиро" акостира Роналдо. Отборът сякаш се вдъхнови и си подобри играта. Започнаха да се трупат победи, както в Калчото, така и в Шампионската лига. В първенството достигат до челното и даващо право на участие в лигата четвърто място. В най-престижният турнир са постигнати победи над грандове като Байерн и Манчестър Юнайтед, за да се спечели виза за финала, където противник отново е Ливърпул. Момчетата на Карло победиха с 2-1 и така спечелиха седмата купа в историята си.
Общата равносметка е:
18 кратен шампион на Италия;
5 кратен носител на купата на Италия;
6 кратен носител на суперкупата на Италия;
Както и двукратен победител в Серия Б (през 1981 и 1983)
На международната сцена нещата стоят така:
7 титли от КЕШ(купа на европейските шампиони) и Шампионска лига;
още 4 финала на този турнири;
2 пъти носител на КНК(купа на носителите на купи) и още 1 финал в този турнир;
5 суперкупи на Европа(което е и рекорд) и още 2 финала;
4-кратен носител на Междуконтиненталната купа ии още 4 финала в този турнир.
Previous article:
Милан - един от най-титулуваните отбори (12 years ago)
Next article:
Барселона (12 years ago)
About the game:
USA as a world power? In E-Sim it is possible!
In E-Sim we have a huge, living world, which is a mirror copy of the Earth. Well, maybe not completely mirrored, because the balance of power in this virtual world looks a bit different than in real life. In E-Sim, USA does not have to be a world superpower, It can be efficiently managed as a much smaller country that has entrepreneurial citizens that support it's foundation. Everything depends on the players themselves and how they decide to shape the political map of the game.
Work for the good of your country and see it rise to an empire.
Activities in this game are divided into several modules. First is the economy as a citizen in a country of your choice you must work to earn money, which you will get to spend for example, on food or purchase of weapons which are critical for your progress as a fighter. You will work in either private companies which are owned by players or government companies which are owned by the state. After progressing in the game you will finally get the opportunity to set up your own business and hire other players. If it prospers, we can even change it into a joint-stock company and enter the stock market and get even more money in this way.
In E-Sim, international wars are nothing out of the ordinary.
Become an influential politician.
The second module is a politics. Just like in real life politics in E-Sim are an extremely powerful tool that can be used for your own purposes. From time to time there are elections in the game in which you will not only vote, but also have the ability to run for the head of the party you're in. You can also apply for congress, where once elected you will be given the right to vote on laws proposed by your fellow congress members or your president and propose laws yourself. Voting on laws is important for your country as it can shape the lives of those around you. You can also try to become the head of a given party, and even take part in presidential elections and decide on the shape of the foreign policy of a given state (for example, who to declare war on). Career in politics is obviously not easy and in order to succeed in it, you have to have a good plan and compete for the votes of voters.
You can go bankrupt or become a rich man while playing the stock market.
The international war.
The last and probably the most important module is military. In E-Sim, countries are constantly fighting each other for control over territories which in return grant them access to more valuable raw materials. For this purpose, they form alliances, they fight international wars, but they also have to deal with, for example, uprisings in conquered countries or civil wars, which may explode on their territory. You can also take part in these clashes, although you are also given the opportunity to lead a life as a pacifist who focuses on other activities in the game (for example, running a successful newspaper or selling products).
At the auction you can sell or buy your dream inventory.
E-Sim is a unique browser game. It's creators ensured realistic representation of the mechanisms present in the real world and gave all power to the players who shape the image of the virtual Earth according to their own. So come and join them and help your country achieve its full potential.
Invest, produce and sell - be an entrepreneur in E-Sim.
Take part in numerous events for the E-Sim community.
